Линейка
Отново чувам този глас
зове чувствителни души
и излъчва своите тъжни,
нежни и непрестанни вълни.
Да беше мир или желание,
а то бе болка и стенание.
Усетих аз как тежката ръка
тежи на самотната душа.
Сирена профуча навън,
пак някой умираше насън,
водеше се тежка борба
между живота и смъртта.
А аз стоя вкъщи и си мисля,
скоро ли ще загине света?
Основите започват да рухват,
а духът спи непробудно.
Линейката мина и замина,
отлетя нечия душа.
Ще се роди ли ново семе,
което ще възстанови мира?
© Поли All rights reserved.
