Линейка за издъхналото лято
ЛИНЕЙКА ЗА ИЗДЪХНАЛОТО ЛЯТО
... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка,
а вятърът – надрусан наркоман,
се развилня на кривата ми пейка,
спасителят чадърите прибра,
набръчка плажът жълтата си дрипа,
и лисна дъжд от хиляди ведра –
небето върху Варна се изсипа,
ченге с патрулка парка опищя,
напъхано в сигналното елече,
и сетне – връз алеята с цветя,
пред мен трупът на лятото се свлече,
клошаринът в казана за боклук
натика овехтелите му ризи,
и отлетяха птиците на юг,
навървили безкрайните си низи,
а аз седях под дрипавия дъжд
и тъпо гледах спешната линейка –
един, залутан в листопада, мъж,
дошъл, видял – и тихичко офейкал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
