15.05.2015 г., 21:15

Липса

964 0 3

Как се изразява липса?

Моля, който знае, да ми каже!

Как, поете, пълниш с думи листа,

като всъщност вътре ти е празно?

 

Как, художнико, захващаш четката

и боите как във липса съчетаваш?

Има ли в рисуването сметки,

чрез които празнота се пресъздава?

 

Музиканти! Как редите ноти

по изпълнено със липса петолиние?

Как във звуци ваете живота,

плачещ по изгубеното минало?

 

Тишина... Не казва никой

тайната за липсо-изразяване.

И се чудя: кой ли да попитам

как чрез липса да достигна оздравяване?

 

(Трябва да я изразя, за да успея

да я превъзмогна. (Нея или тебе?)

Трябва празното сама да преживея.

Да загубя теб, за да спечеля себе си.)

 

Може би не се извайва липса

в скулптура, картина или песен.

Може би, си мисля, като гипс е

за твореца празното. И тука лесно

 

виждам отговора на първоначалното си питане:

тя, липсата, ни действа като патерица.

Помощник ни е като трудно скитаме,

но спъва в нас творците-катерачи.

 

Така ще ни крепи, докато сам-самички

си спомним как пристъпва се изправено.

И тук е тайната: изкуството на липсите

е в туй да ги използваш. До забравяне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...