May 15, 2015, 9:15 PM

Липса

  Poetry
965 0 3

Как се изразява липса?

Моля, който знае, да ми каже!

Как, поете, пълниш с думи листа,

като всъщност вътре ти е празно?

 

Как, художнико, захващаш четката

и боите как във липса съчетаваш?

Има ли в рисуването сметки,

чрез които празнота се пресъздава?

 

Музиканти! Как редите ноти

по изпълнено със липса петолиние?

Как във звуци ваете живота,

плачещ по изгубеното минало?

 

Тишина... Не казва никой

тайната за липсо-изразяване.

И се чудя: кой ли да попитам

как чрез липса да достигна оздравяване?

 

(Трябва да я изразя, за да успея

да я превъзмогна. (Нея или тебе?)

Трябва празното сама да преживея.

Да загубя теб, за да спечеля себе си.)

 

Може би не се извайва липса

в скулптура, картина или песен.

Може би, си мисля, като гипс е

за твореца празното. И тука лесно

 

виждам отговора на първоначалното си питане:

тя, липсата, ни действа като патерица.

Помощник ни е като трудно скитаме,

но спъва в нас творците-катерачи.

 

Така ще ни крепи, докато сам-самички

си спомним как пристъпва се изправено.

И тук е тайната: изкуството на липсите

е в туй да ги използваш. До забравяне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...