12.08.2009 г., 23:00

Липса

814 0 3

Аз ли там не бях,  или просто теб те нямаше?

Исках твоето внимание, дори то да ме нараняваше.

Имах ли избор, или ти направи моя?

Знаеш добре, защото той много прилича на твоя.

 

 

Сега съм пак сама, но теб не ще виня.

Знам, че познаваш това, което в себе си тая.

Ще затвърдее ли пътят, по който вървим?

Това, за жалост, решава някой, който е невидим.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • докато оставяме човека когото обичаме да взема решенията вместо нас за това кое е важно и кое не, винаги ще се чувстваме нещастни и самотни. Господи, колко компромиси, колко самота... И защо? Струва ли си? Браво миличка, прекрасен стих,истинско чувство. Това се казва поезия. Поздравления!
  • За съжаление ,Съдбата си играе с нас, но може да се опита! Може пък да ни подаде ръка!
  • Никога не оставяй друг да решава вместо теб Харесах!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...