12.08.2009 г., 23:00

Липса

815 0 3

Аз ли там не бях,  или просто теб те нямаше?

Исках твоето внимание, дори то да ме нараняваше.

Имах ли избор, или ти направи моя?

Знаеш добре, защото той много прилича на твоя.

 

 

Сега съм пак сама, но теб не ще виня.

Знам, че познаваш това, което в себе си тая.

Ще затвърдее ли пътят, по който вървим?

Това, за жалост, решава някой, който е невидим.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • докато оставяме човека когото обичаме да взема решенията вместо нас за това кое е важно и кое не, винаги ще се чувстваме нещастни и самотни. Господи, колко компромиси, колко самота... И защо? Струва ли си? Браво миличка, прекрасен стих,истинско чувство. Това се казва поезия. Поздравления!
  • За съжаление ,Съдбата си играе с нас, но може да се опита! Може пък да ни подаде ръка!
  • Никога не оставяй друг да решава вместо теб Харесах!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...