outland (Габриела )
6 3
12 ago 2009, 23:00

Липса 

  Poesía
674 0 3

Аз ли там не бях,  или просто теб те нямаше?

Исках твоето внимание, дори то да ме нараняваше.

Имах ли избор, или ти направи моя?

Знаеш добре, защото той много прилича на твоя.

 

 

Сега съм пак сама, но теб не ще виня.

Знам, че познаваш това, което в себе си тая.

Ще затвърдее ли пътят, по който вървим?

Това, за жалост, решава някой, който е невидим.

 

 

 

© Габриела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • докато оставяме човека когото обичаме да взема решенията вместо нас за това кое е важно и кое не, винаги ще се чувстваме нещастни и самотни. Господи, колко компромиси, колко самота... И защо? Струва ли си? Браво миличка, прекрасен стих,истинско чувство. Това се казва поезия. Поздравления!
  • За съжаление ,Съдбата си играе с нас, но може да се опита! Може пък да ни подаде ръка!
  • Никога не оставяй друг да решава вместо теб Харесах!
Propuestas
: ??:??