12 ago 2009, 23:00

Липса

  Poesía
819 0 3

Аз ли там не бях,  или просто теб те нямаше?

Исках твоето внимание, дори то да ме нараняваше.

Имах ли избор, или ти направи моя?

Знаеш добре, защото той много прилича на твоя.

 

 

Сега съм пак сама, но теб не ще виня.

Знам, че познаваш това, което в себе си тая.

Ще затвърдее ли пътят, по който вървим?

Това, за жалост, решава някой, който е невидим.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • докато оставяме човека когото обичаме да взема решенията вместо нас за това кое е важно и кое не, винаги ще се чувстваме нещастни и самотни. Господи, колко компромиси, колко самота... И защо? Струва ли си? Браво миличка, прекрасен стих,истинско чувство. Това се казва поезия. Поздравления!
  • За съжаление ,Съдбата си играе с нас, но може да се опита! Може пък да ни подаде ръка!
  • Никога не оставяй друг да решава вместо теб Харесах!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...