Аз ли там не бях, или просто теб те нямаше?
Исках твоето внимание, дори то да ме нараняваше.
Имах ли избор, или ти направи моя?
Знаеш добре, защото той много прилича на твоя.
Сега съм пак сама, но теб не ще виня.
Знам, че познаваш това, което в себе си тая.
Ще затвърдее ли пътят, по който вървим?
Това, за жалост, решава някой, който е невидим.
© Габриела All rights reserved.
Поздравления!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
