i2na (Инна)
145 1101
29.10.2007 г., 21:46 ч.

Липсите 

  Поезия
628 0 19

Липсите гризат. Дълбаят болка... -

множество тунели празнота.

Думите пропадат в тях. Не мога

днес да си възвърна целостта.

Пътища, нахапали простора.

Чужди и далечни. Без следи.

Връзват със телата си. Не молят.

Грабнаха ви всички. До един.

Спомените глухо се търкалят

в коша на душата. Плодове,

някога родени от приятелство.

А от сълзи осолени днес.

Липси със лица различни -

снимки, окачени по стените

вътре в мен. А може би са ничии?

Избелях ли вече в дните ви?

Времето оре в душите бавно.

Корените стари раздробява.

На парчета ли съм? Някъде - отдавна...

... После нови спомени посява...

......

Липсите дълбаят много болка.

Множество тунели празнота.

Вътре в лабиринта изнемогвам -

цяла ме намира... самота.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??