Липсите гризат. Дълбаят болка... -
множество тунели празнота.
Думите пропадат в тях. Не мога
днес да си възвърна целостта.
Пътища, нахапали простора.
Чужди и далечни. Без следи.
Връзват със телата си. Не молят.
Грабнаха ви всички. До един.
Спомените глухо се търкалят
в коша на душата. Плодове,
някога родени от приятелство.
А от сълзи осолени днес. ...