Липсите
Липсите гризат. Дълбаят болка... -
множество тунели празнота.
Думите пропадат в тях. Не мога
днес да си възвърна целостта.
Пътища, нахапали простора.
Чужди и далечни. Без следи.
Връзват със телата си. Не молят.
Грабнаха ви всички. До един.
Спомените глухо се търкалят
в коша на душата. Плодове,
някога родени от приятелство.
А от сълзи осолени днес.
Липси със лица различни -
снимки, окачени по стените
вътре в мен. А може би са ничии?
Избелях ли вече в дните ви?
Времето оре в душите бавно.
Корените стари раздробява.
На парчета ли съм? Някъде - отдавна...
... После нови спомени посява...
......
Липсите дълбаят много болка.
Множество тунели празнота.
Вътре в лабиринта изнемогвам -
цяла ме намира... самота.
© Инна All rights reserved.
