Липсва ми обичта ти, онази, която никога не можах да имам
Липсва ми обичта ти, онази,
която никога не можах да имам...
Липсва ми онзи нежен поглед,
който на нея си дарявал...
Липсват ми топлите ти длани,
с които следи по мен никога не си
оставял...
Често дълги нощи виках името ти
без глас...
Често плачех с мисъл единствено за
тъй желаното "нас"...
Как капеха сълзите ми,
как давиха се бавно в тях мечтите ми...
Тогава, когато те обичах,
тогава, когато страдах,
тогава, когато всеки миг на тебе вричах...
Там ли някъде, по пътя сърцето си оставих...
... или пък го загубих...
Казвам, че не те обичам!
Пред всички отричам!
Не, ти не съществуваш!
Не, аз за твоите ръце не жадувам!
Казах, че съм силна, нали?!
Казах, че съм горда, дали?!
Казах, че навеки те забравям.
Прогоних те от съня си.
Заклех се, че завинаги във
миналото те оставям.
Казах, че от теб се отричам...
и точно в този миг осъзнах...
... все още те обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
