12.12.2008 г., 10:43

Липсвам

Поезия

866 0 1

Събрах всички свои вещи от твоята стая
и си тръгнах с надеждата,
че като се събудиш, ще
забележиш, че ме няма...

Само сърцето си оставих на възглавницата до теб...

Дали като отвориш очи,
ще почувстваш, че ти е
някак си празно, без да знаеш
причината за това?

Или няма да забележиш,
че всичко мое липсва?
Почти всичко!

Сърцето ми е там и чака
да ме повикаш,
за да продължим заедно напред...
за пореден път...

12.12.08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

kity (Людмила Нилсън)

Написала си тъжно... писмо. Постарай се повече, може и да се получи
Успех!

2008-12-12T17:23:51+02:00

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0