Липсвам ли?

Би ли ми позволил да те обичам отново?

Нека разгледаме спомените...

Сети се за мен и готово!

И на теб неистово ти липсват дните...

А безсънните нощи липсват ли ти,

а целувките нежни и страстни?

Липсва ли ти вкуса на устните ми

и всичките ни мигове прекрасни?

Липсва ли ти начина, по който ме обичаше,

липсват ли ти моите сълзи?

Липсвам ли ти – с мен политаше,

и липсва ли ти сладко да боли...

А начинът, по който аз обичах,

по който те докосвах, как шептях...

Липсва ли ти нежната усмивка

на момичето, което бях...

* * * * *

За теб си спомних в часовете малки,

пак не ме оставяш да заспя...

Пoмня как приключи всичко – жалко...

Лъжите помня, мразя се, крещя...

Аз тебе винаги ще те обичам -

заклех се в това - помниш ли?

И е още факт... не го отричам,

За това поне не съм излъгала, нали?