30.09.2008 г., 13:02

Липсваш ми...

863 0 4
 Защо ти тъй ми липсваш,
както никой досега,
сякаш душата попаднала е в самота,
защо сърцето изпълни се с тъга?

Защо всеки наш спомен
пронизва ме като стрела?
И защо в съдбите ни
налегна тъмнина?

Бургас
28 септември

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нека бъде светлина!
  • Страхотно произведение.Браво.Ти всъщност не пишеше ли в форума на яко или се лъжа?
  • Дано не го приемеш лично,харесва ми,но мисля,че "сякаш душата попаднала е в самота,
    защо сърцето изпълни се с тъга?"Може да се редактира и да стане още по-силно изливане на чувства.
    Харесвам те много,затова съм честна с теб.Дерзай!
  • Този стих насища съзнанието ми с позитивизъм,млада госпожице!
    Продължавайте така.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...