31.07.2007 г., 14:53

Липсваш ми

1.3K 0 4
Стоя на брега на морето
с надежда, че ще получа твоето писмо.
От теб написано, скрито в бутилка.
Гледам луната, а отражението й
е като примамлива пътека,
ако тръгна, дали ще те открия там.
Търся те в пясъка,
къде ли би се скрил?
Погледна ли луната,
сякаш виждам лицето ти...
очите... усмивката ти...
Погледна ли морския фар,
сякаш там пулсира твоето сърце...
Докосна ли пясъка...
усещам сякаш твойте ръце...
топли колкото него...
твърди и смели като скала...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...