31 июл. 2007 г., 14:53

Липсваш ми

1.3K 0 4
Стоя на брега на морето
с надежда, че ще получа твоето писмо.
От теб написано, скрито в бутилка.
Гледам луната, а отражението й
е като примамлива пътека,
ако тръгна, дали ще те открия там.
Търся те в пясъка,
къде ли би се скрил?
Погледна ли луната,
сякаш виждам лицето ти...
очите... усмивката ти...
Погледна ли морския фар,
сякаш там пулсира твоето сърце...
Докосна ли пясъка...
усещам сякаш твойте ръце...
топли колкото него...
твърди и смели като скала...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...