31 июл. 2007 г., 14:53

Липсваш ми

1.3K 0 4
Стоя на брега на морето
с надежда, че ще получа твоето писмо.
От теб написано, скрито в бутилка.
Гледам луната, а отражението й
е като примамлива пътека,
ако тръгна, дали ще те открия там.
Търся те в пясъка,
къде ли би се скрил?
Погледна ли луната,
сякаш виждам лицето ти...
очите... усмивката ти...
Погледна ли морския фар,
сякаш там пулсира твоето сърце...
Докосна ли пясъка...
усещам сякаш твойте ръце...
топли колкото него...
твърди и смели като скала...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...