pepilota (Петя Димитрова) pepilota (Петя Димитрова)
59
Jul 31, 2007, 2:53 PM

Липсваш ми

  Poetry
1.3K 0 4
Стоя на брега на морето
с надежда, че ще получа твоето писмо.
От теб написано, скрито в бутилка.
Гледам луната, а отражението й
е като примамлива пътека,
ако тръгна, дали ще те открия там.
Търся те в пясъка,
къде ли би се скрил?
Погледна ли луната,
сякаш виждам лицето ти...
очите... усмивката ти...
Погледна ли морския фар,
сякаш там пулсира твоето сърце...
Докосна ли пясъка...
усещам сякаш твойте ръце...
топли колкото него...
твърди и смели като скала...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0