Липсваш ми
Липсваш ми
Така ми липсваш в нощите студени!
Леглото се превърна в саркофаг.
Последните надежди то отне ми,
и всичко се повтаря пак и пак!
Така ми липсваш в сънищата дивни,
в приказното царство на Морфей
сред напеви приспивни, самодивни!
Самотна лодка на самотен кей.
Така ми липсваш денем! А край мене
гълчавата не стихва и за миг.
Току роден, но спира не навреме
във гърлото сподавеният вик!
Така ми липсваш! Въздухът не стига
а искам да крещя да чуеш ти!
Поглед със молба нагоре вдигам.
Само птици. Вятърът мълчи.
Така ми липсваш! Времето не спира,
дъждът от спомени вали, вали.
Единствено утеха в тях намира
сърцето ми! И в скритите сълзи.
Така ми липсваш! Липсваш ми любима!
Тъй стрйшно е от обич да боли!
Душата ми от болка нетърпима
на клада от любов ще изгори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени