Липсваш ми

Така ми липсваш в нощите студени!

Леглото се превърна в саркофаг.

Последните надежди то отне ми,

и всичко се повтаря пак и пак!

Така ми липсваш в сънищата дивни,

в приказното царство на Морфей

сред напеви приспивни, самодивни!

Самотна лодка на самотен кей.

Така ми липсваш денем! А край мене

гълчавата не стихва и за миг.

Току роден, но спира не навреме

във гърлото сподавеният вик!

Така ми липсваш! Въздухът не стига

а искам да крещя да чуеш ти!

Поглед със молба нагоре вдигам.

Само птици. Вятърът мълчи.

Така ми липсваш! Времето не спира,

дъждът от спомени вали, вали.

Единствено утеха в тях намира

сърцето ми! И в скритите сълзи.

Така ми липсваш! Липсваш ми любима!

Тъй стрйшно е от обич да боли!

Душата ми от болка нетърпима

на клада от любов ще изгори!