ЛИПСВАШ МИ

Как да я опиша!?
Липсата ти...
Празнина ли е!?
Заблуда, че си бил тук?
Не мога място да си намеря!

Взирам се в нищото,
а виждам само лицето ти.
Снимките не са достатъчни,
нито спомените.
Празно ми е...
Пусто... Безлично...
Недостатъчно! 

Липсата ти,
като увяхнало кокиче,
замръзнало в очакване...
Кална улица, локвите
са заличили стъпките ми...
Мечтите -
нетрайни облаци...
Заникнали надежди...

Липсата ти ли!?
Не, не мога да я назова!

П.П. Просто ужасно много ми липсваш! 

31 Януари 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия