katenstain
156 резултата
Толкова много лица...
и времето бърза...
Помниш ли всички?!
Снимки - спомени,
оградени в рамка... ...
  39 
Венчелистчета ябълков цвят...
по кожата...
Нежно докоснати устни –
копринени...
Сочно открехнали стон... ...
  79 
Светлината угасна изведнъж...
Мрак обзе пространството...
Непрогледна мъгла...
Тътен...
Лепкавите, мръсни пипала ме душат... ...
  43 
Хей, ти, виждаш ли
ангелите в небето!?!
Какво?
Пак ли халюцинирам!?
Ей там са погледни! ...
  25 
Облякох си оная роба
с нея дето се родих -
Прокоба...
Късовете щастие
на вързоп събрах ги... ...
  31 
Очите ми – пресъхнали езера...
Пълнят се единствено, когато
безсилието настани се трайно...
Като шупли отронват се молитвите
препълнени с надежда... ...
  37 
По тема зададена от Vladimir Sabourín
***
Пази писането
като незаченато дете
в утробата на майка му, ...
  41 
Вече не броя дните...
само знам, че още
има небе навън...
Слънцето се показва понякога,
но сякаш не е същото... ...
  60 
Поредната нощ и отново непознат мъж с различна история. Петък е, около полунощ. Ето го, единственият който не говореше.
Всички го мислеха за странен, защото се взираше с часове в розите и дори им се усмихваше.
Когато се отразяваха в тъжните му очи, сякаш оживяваха. Той долавяше аромата на стари вест ...
  37 
Бездумен осъмна светът ми...
Притихнал, облян в Светлина...
Пълен с невидими истини...
Безсмислени борби
със същността... ...
  31 
Неоспорим е магнетизма ти!
Севера и Юга събрал си в себе си.
На пръв поглед малко начумерен...
Но вътре грееш!
Усмивката ти не е дар за всеки. ...
  56 
(Нещо като писмо)
- Здравей, Тишина! Как си? Много отдавна не сме си говорили с теб.
Да ти кажа не осъзнавах колко много си ми липсвала...
Добре де признавам,
че аз избягах от теб... ...
  39 
JE N’AI JAMAIS APPRIS
Минавам покрай теб...
Чувам мислите ти...
нима в тях е само Любов?
Обожавам френския... ...
  102 
Ще си татуирам бялото на окото...
За да не виждам вече помията...
Ще си сложа розовите очила
и ще забравя грознотата...
След всичко ще бъде ...
  59 
Да отхвърлиш, всъщност е приемане!
На пръв поглед невъзможното
е само облик,
разтварящ очертанията си
в мига, в който нямаш нужда ...
  67 
Като вирус си!
Заразяваш с поглед!
По-устойчив си от новия ***!
По кожата оставаш
не за часове, а за години! ...
  121 
ВЕЧНА ПРОЛЕТ
Цветна Пролет си,
първа, свидна, чакана...
Където минеш,
цветята се разлистват... ...
  37 
Май забравих да ти кажа,
че първо съм жена...
Мога да прегръщам нежно,
страстно да целувам,
да ти правя палачинки ...
  63 
П.П. Посвещавам на моята СВЕТЛИНА
и на хората, които обичам!
***
Лудостта в очите на непознатите
чакащи на опашката... ...
  54 
Черното и бялото дотегна ми...
Ще го прибера на рафта
с книгите!
Пилях се дълго между
този свят на сивота... ...
  34 
Барът в който вечер
пиеха само мъже, защото
никоя жена не посмя
да седне при тях...
Уютен, обикновен, ...
  51 
Тежко сълзите на Бог квасят
сухата, пропукана земя...
Просмуква се хладния дъжд
чак до недрата...
От песента му слухът, ...
  32 
***
Совата живееше в мрака дълго, но нощем прелиташе над града и когато усетеше, че в нечия душа тъгата се е настанила, сърцето и изтъкано от светлина се превръщаше в слънце, крилете и пламваха в пречистващ огън, докосващ се до изгубените клетници, лутащи се в тъмнината и осветяваше пътя им... После ...
  39 
Грешници сме всички
на тази покварена земя...
Примамени от изкушения,
оплетени в лъжи,
слепи за истинският смисъл, ...
  63 
Бялото пречупи в черно...
отражението в огледалото–
паднал хоризонт...
Разложено преддверие,
стъклено, разбито, хаосно... ...
  45 
ЛИПСВАШ МИ
Как да я опиша!?
Липсата ти...
Празнина ли е!?
Заблуда, че си бил тук? ...
  88 
НЯКОЙ ДЕН
Винаги съм искала
да те прегърна силно,
без минутите да ги броя...
да се изгубя в ударите ...
  108 
Трябва ли да съм идеална,
красива, с тяло на богиня,
щом топлина имам в очите?
Трябва ли да съм безгрешна?
Кой ще бъде съдник ...
  73 
Мислиш ли за мен,
поне понякога?
Ей така, случайно
навестявам ли съня ти?
Макар далеч, дали съм близо?! ...
  89 
ПЪТЯ КЪМ ТЕБЕ
Препускам между вселените.
Палач съм на истини.
Угасих осветлението
и липсите ме полазиха... ...
  61 
ХАЙКУ
Очакването
Подкосените крака
Сърце на врабче
18.02.2020г. ...
  57 
Не ми е нужен Купидон,
за да те обичам.
Достатъчно е, че те има!
Защо са ви цветя и някакви дрънкулки?
Времето с теб ...
  107 
Дали те ухажвам със поезия?
Похвати други не познавам.
Думите по листите пилея ги...
Наричам си желания...
Флиртувам със лирически герой, ...
  118 
Пълни ниви с натежали класове...
Замахва със сърп в ръцете си жътварка...
Каквото посял си, време е
реколтата да обереш.
Преди залез слънце... ...
  57 
Дъхът ми трае
само една секунда...
Дълга...
безмерна секунда...
Цяла вечност! ...
  78 
Каза ми да не мисля
толкова често за теб...
Дори без да знаеш защо.
Но нали съм Дива Коза
и изобщо не смятам ...
  78 
Криволичещ път,
стъклото на автобуса
пречупва хоризонта
в абстрактни картини.
Мислите ми пълни с липси от притаени невъзможности ...
  60 
Криволичещ път,
стъклото на автобуса
пречупва хоризонта
в абстрактни картини.
Мислите ми пълни с липси от притаени невъзможности ...
  79 
Отблясъци рисуват щрихи
във нощите, облечени красиво…
Прозорците ме плашат винаги
с прозрачността измамна…
В очите им се взирам дълго, ...
  91 
В живота срещаме хора, от които
не искаме да се откажем.
Няма значение дали е
редно, правилно или грешно.
Обичаме и най-тъмните им страни. ...
  108 
Предложения
: ??:??