29.11.2006 г., 22:43

липсваш ми

1.3K 0 2
Защо с тебе така се случи,
защо толкова нелепо трябваше да се получи,
всичко ми даваше ти,
мъка, любов, и сълзи,
а аз на друг ги давах и теб силно те болеше!
Обичаше ме а аз гръб ти обърнах,
сърцето си в чудовище превърнах,
сега разбирам твоите чувства към мен,
заклел си, както аз заклех сърцето,
да обича силно на този свят... но само един!
Заклели ли сме се? Отговори ми?
Отговор няма... не теб те няма!
Ако ме виждаш и чуваш от там
с онези очи погледни насам!
Проклет беше да обичаш мен,
проклет беше да нямаш ден!
Ти си някъде там, и обичаш ме още, знам,
замина си със сълзи и от живота обран.
Последните ти думи още горят в мен,
не ми дават миг покой нито ден!
Помниш ли какво ти обещах?
Обещанието... болката аз преживях,
изтърпях, преодолях и любовта си да върна успях!
Сега съм жива, силно вярвам в любовта,
сега съм жива, но нас дели ни смъртта!
Вземам дъх и поемам въздишка тежка,
да те видя аз се моля... пълна смешка!
Осъзнавам се и проронвам сълза,
всичко, което съм мечтала е лъжа!
Понякога се питам защо аз?
Защо отново моето сърце да страда?
Да плаче, да гори, да крещи...
А всички друго силно да се смеят!
С него съм отново, обичам го от сърце! (Това беше твоят съвет!)
Всеки ден се моля, търся неговите ръце,
само те могат да ме стоплят,
само те любов могат да ми дадат.
Ти ми каза, че винаги ще си до мен,
винаги дори и след смъртта,
тогава, мили, аз от сърце те моля,
любовта ми към него... силно пази я!
Скрий я в дланите си и я прегърни,
скрий я да не може дявола да я взриви,
като вулкан бесен... в небесата да отлети!
Но ако любовта лъжа се окаже,
пусни я и затвори очи,
нека да я няма! Нека страдам аз!
Но, зная, мили, истинска е тя,
итински силна е тя... любовта!!!
Последни редове пиша за теб,
искам да се върнеш! Аз този свят проклет!
Толкова любов остави в моето сърце,
толкова сълзи горчиви по моето лице!
Дано там преоткриеш любовта,
не ме чакай... аз с любов не ще ти отвърна,
излъгах! С приятелска любов силно ще те прегърна,
но до болка силна и вечена ще е любовта ми към него... знаеш кой!
Какво мога да кажа сега... каквото казват другите...Мир на праха!
Отново въздишка тежка,
дано винаги се чувстваш щастлив,
в моето сърце ти винаги ще бъдеш жив!
Няма причина да няма сълзи,
една причина да няма болка в моите гърди
само една причина да вярвам в доброто...
само една причина и тя е защото?...
Една причина ние младите хора да останем тука... не искам да споря
никак не е лесно да си млад човек
никак не е лесно да продължаваш напред
никак не е лесно да живея така,
никак не е лесно - мир на праха!!!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елен Ривес Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...