Липсваш ми
Липсваш ми
Липсваш ми.
Трудно ми е да си го призная
и вече свикнах с моята самота.
Не чакам всеки ден да се обадиш
някъде от 6 до 8 вечерта.
Липсваш ми – когато си помисля само.
Липсваш ми – дори когато съм навън сама.
Липсваш ми – твоето рамо, гласа, усмивката, смеха.
Липсваш ми!
Жадувам те!
Зова те!
Но всичко изгубва се в нощта.
Сълзите ми попиват го отчасти
и остава зееща голяма празнота.
Липсваш ми.
Трудно ми е да си го призная
и вече свикнах с моята самота.
Не чакам всеки ден да се обадиш
някъде от 6 до 8 вечерта.
Липсваш ми – когато си помисля само.
Липсваш ми – дори когато съм навън сама.
Липсваш ми – твоето рамо, гласа, усмивката, смеха.
Липсваш ми!
Жадувам те!
Зова те!
Но всичко изгубва се в нощта.
Сълзите ми попиват го отчасти
и остава зееща голяма празнота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Всички права запазени
