12.01.2012 г., 0:19

Лиричен коктейл

1.5K 0 29

ЛИРИЧЕН КОКТЕЙЛ

 

Хей, ти, сядай до мене на масата!

Ще почерпя с чудесен коктейл.

Угаси в пепелника гримасите!

Ха, наздраве! Наздраве, де! Смело!

 

Глътка първа – пресяда, нагарча.

Втора глътка – сладней, студеней.

Как го правя? – Сама. Не се харча...

За рецептата питаш? – Недей!

 

Настояваш? – Тогава записвай!

Май изглеждаш ми свестен човек!

Във миро от душата накисвам

и пелин, и отрова, и лек...

 

И сълзици наливам две бистри,

шепа смях, от живота събран,

цвят омайниче (с белите листи),

лист от библия, лист от коран...

 

И, разбира се, сипвам накрая

най-сияйната детска усмивка.

Божи дар ми е, пратен от Рая.

С нея правя специална заливка.

 

Е, това е, приятел. Наздраве!

Нещо сякаш неволно спестих.

То е с мен и насън, и наяве.

И наднича от всеки мой стих...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, много е оригинално
  • О , боже ,Алина , много ми хареса! Страхотно !
  • Отпих от коктейла ти...
    Удоволствието беше за мен!
  • Благодаря на ВСИЧКИ за вниманието!!!
    МАРИЯ,не ме качвай по върбите...Имам представа от големи автори.
    Благодаря ти и,разбира се,винаги очаквам Поезията ти!!!
  • "Угаси в пепелника гримасите!" !!!!!!!!!!!!!!!!!
    Само това е достатъчно, за да разбере читателят, че пред него стои голям автор!
    Удоволствие са твоите стихоме, Али, и аз ще продължавам да ги чета с ненасита!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...