13.02.2013 г., 10:11 ч.

Лишен 

  Поезия » Любовна
1175 1 13

Обичаш ме. А пак се двоумиш

дали ръка към мене да протегнеш.

Навярно и сега ще ме проспиш.

Навярно и на мен ще ми дотегне

от твоите нелепи страхове,

от твоята безпочвена боязън...

Ще счупя химикала си на две

и тъй ще те оставя - неразказан,

лишен от главно място в моя стих

(лишен от главно място във сърцето).

До вчера всичко лесно ти простих,

но днес ми идва в повече момчето,

което се превръща в егоист,

наместо в мъж със стойностен характер...

Ще скъсам и последния си лист

и няма да те помни никой! Барем

спася поне честта ти пред света,

честта ти и последната ти риза...

 

Страхливците пестят от любовта!

С такива на глава не се излиза.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??