Лисицата и таралежа
Вечно гладната Лисана
пак подуши таралеж.
Хукна бързо да го хване
по пътеката със скреж!
Скоро зърна го в гората
и поиска той да спре.
Да го метне на тревата
ей така... да го яде!
Ежко, без да се напряга
своя път си продължи.
Нека Лиса да си бяга
край железните бодли.
Но Ръждивата Хитруша
се боеше от бодлите
и с голяма, сочна круша
на Бодливкото в очите
много мило го погледна
в този зимен следобЕд!
И му каза: - Нека седнем
и да хапнем малко мед!
Ежко взе, че й повярва,
сви железните бодли,
и сред близката морава
седна в сухите треви.
А Лисана, в миг се втурна
към бодливия обяд,
но се хлъзна и катурна
от купчина пресен сняг!
Падна право върху Ежко,
върху острите бодли!
И пострада доста тежко
по гърди и слабини!
Ежко беше попритиснат
от Лисана във снега!
Но набързо се усмихна
над лисичата беда!
Лиса там, от свойта пазва
взе да вади куп бодли...
Дълго след това разказва:
С Ежко Бежко, как боли!
Юри
Йовев
Август 2019 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
