14.05.2009 г., 7:14

Лист

905 0 0

И на белия лист 
се простря черта
черна

Застана на ръба и
погледна назад  
          мост в лазурно белия
някогашен лист

Вървейки по черната
земя на моста разбра

ръбът от другата страна
          е същия край или начало
че и двете са човешки еднакви
а линията е просто линия
че Мнемосюна и Метис са
мъртви и не съществували
както боговете
че в сърцето няма място
че душата няма тяло
че не е от пръст
и няма пръст да стане

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Герхард Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...