May 14, 2009, 7:14 AM

Лист

  Poetry » Other
909 0 0

И на белия лист 
се простря черта
черна

Застана на ръба и
погледна назад  
          мост в лазурно белия
някогашен лист

Вървейки по черната
земя на моста разбра

ръбът от другата страна
          е същия край или начало
че и двете са човешки еднакви
а линията е просто линия
че Мнемосюна и Метис са
мъртви и не съществували
както боговете
че в сърцето няма място
че душата няма тяло
че не е от пръст
и няма пръст да стане

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Герхард Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...