6.10.2007 г., 21:46 ч.

Листото и вятъра  

  Поезия
449 0 4

Листото и вятъра


Вятърът вилнеещ, носещ помен за зима,

идваща все по-близо с умиращия ден.

Там, пред теб, ято пеперуди танцуват своя танц.

Не, това не са пеперуди, а кафявите листа,

откъснати от дърветата, водени от вятъра.

Алея от златен килим след златни дървета.

Само стръкчета зелена трева напомнят,

че някога тук е имало весели летни игри.

Но вече всичко е в далечното минало.

Светът бавно заспива, забравяйки всичко.

Час след час, ден след ден, всичко ще забравиш.

Точно както и дървото забравя изгубените листа,

без дори да се замисли за причинената болка.

Ти си есенен лист, отнесен далеч от вятъра.

Летиш в небето, но не можеш да го докоснеш,

а накрая... накрая отиваш при другите.

При братята и сестрите си в калта.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво!Докосна ме.
  • Съжалявам, но това е моя начин на писане.
    Аз не цена неща като рима и тъй подобни.
    Който има желание да го промени по свой вкус, но за мен си е много добре и така.

    Ако си направите труда да видите нещо друго мое ще откриете, че аз пиша точно така и си ми харесва.
  • Имаш много красива идея!
    Напиши го с по-малко думи,
    с обич.

  • Хареса ми, Дилянка!
    Подреди го, мила - би се получил чудесен стих!
Предложения
: ??:??