Листото и вятъра
Листото и вятъра
Вятърът вилнеещ, носещ помен за зима,
идваща все по-близо с умиращия ден.
Там, пред теб, ято пеперуди танцуват своя танц.
Не, това не са пеперуди, а кафявите листа,
откъснати от дърветата, водени от вятъра.
Алея от златен килим след златни дървета.
Само стръкчета зелена трева напомнят,
че някога тук е имало весели летни игри.
Но вече всичко е в далечното минало.
Светът бавно заспива, забравяйки всичко.
Час след час, ден след ден, всичко ще забравиш.
Точно както и дървото забравя изгубените листа,
без дори да се замисли за причинената болка.
Ти си есенен лист, отнесен далеч от вятъра.
Летиш в небето, но не можеш да го докоснеш,
а накрая... накрая отиваш при другите.
При братята и сестрите си в калта.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
