12.09.2005 г., 19:07 ч.

логика 

  Поезия
804 0 0
Отначало
изчезна в огледалото
дете със изподрани бузки,
след него бавно запотъваха
момчето със възторжени мечти...
и юношата с чисти пориви...
Мъжът със уморените очи
доскоро упорито се държеше,
в единоборство си разменяха
той-бръчки,то-пукнатини...
Напоследък рядко го поглеждах,
...а после го покриха с кърпа...

© Светлозар Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??