Sep 12, 2005, 7:07 PM

логика 

  Poetry
923 0 0
Отначало
изчезна в огледалото
дете със изподрани бузки,
след него бавно запотъваха
момчето със възторжени мечти...
и юношата с чисти пориви...
Мъжът със уморените очи
доскоро упорито се държеше,
в единоборство си разменяха
той-бръчки,то-пукнатини...
Напоследък рядко го поглеждах,
...а после го покриха с кърпа...

© Светлозар Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??