Лош сън
Повика ме, море - не ти отказах,
прегърна ме и твоя вече бях.
И чудно как не забелязах -
далеч остана моят бряг.
Уплаших се и исках да се върна,
вълните ти ми пречеха напук
и вятърът посоката обърна,
ти искаше ме вечно тук...
Но плувах, борех се, достигнах
до пясък топъл - бряг добър,
ти пак с вълните ме настигна...
Събудих се под плажния чадър.
(Защо ми се усмихна лятно?)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Боева Всички права запазени
