Nov 5, 2008, 5:36 PM

Лош сън 

  Poetry » Other
565 0 1

Повика ме, море - не ти отказах,

прегърна ме и твоя вече бях.

И чудно как не забелязах -

далеч остана моят бряг.

 

Уплаших се и исках да се върна,

вълните ти ми пречеха напук

и вятърът посоката обърна,

ти искаше ме вечно тук...

 

Но плувах, борех се, достигнах

до пясък топъл - бряг добър,

ти пак с вълните ме настигна...

Събудих се под плажния чадър.

 

(Защо ми се усмихна лятно?)

 

© Маргарита Боева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??