2.07.2007 г., 23:18 ч.

Лоша съм 

  Поезия
920 1 13
Прости ми, обич моя!
Лоша съм. Знам това.
Разпъни ме на кръст, ако трябва.
Замеряй ме с камъни като пропаднала жена.
Оплювай ме, когато ме видиш.
Удряй ме с всичка сила дори.
Не превързвай раните ми червени.
А сипвай сол и оцет за да боли.
Не казвай вече, че съм добра.
Използвай зли епитети, псувни.
Не изпитвай заради мен тъга.
Изрично забранявам ти.
Изрежи от себе си любовта.
Кажи и да си върви.
Недей заради мен да плачеш.
Спри да проливаш сълзи.
Не бъди изтощен подир нощ безсънна.
Когато не съм в твоето легло.
Празнувай с приятели, пирувай!
Гали нечие друго бедро.
Не ми милвай вече косите.
Не вплитай пръсти в тях.
Отрязах ги за да изкореня лъжите.
За да изпепеля демоничния грях.
Изгори ме на жертвена клада.
Нека, нека да горя.
Нямай милост, тялото нека страда.
Не ми подавай приятелска ръка.
Не ме целувай, за да оживея.
Забивай отровни стрели.
Насъскай ветрове и бури.
Да потъна в океански дълбини.
Но прости ми, обич моя.
Поне заслужавам това.
Обичта си не вземай, за да оцелея.
Защото без нея ще умра.

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??