Mariamrad (Мария Радкова)
33 156
26.10.2011 г., 13:23 ч.

Лотос 

  Поезия » Философска
1246 0 6

 

Тъй както лотосови листи трептят над гнилост и забрава,
а пръските печал блатиста, цвета им бял не опетнява.
И както чашката лъчиста, безкрай... докрай Любов раздава,
но сякаш сянката единствено, покоят воден притежава...
Така във Лилия разлистена душата себе си познава
и пак... контури бледо-синкави във битието отразява.

Блестят пресвèти и тръстиките, щом Нейна Цвятост обещава,
че до последната си тичинка на Него тя ще се отдава!
И своя дом, с безчет молитви, безкрай... докрай ще благославя -
така в покоите царичини, Покой таѝнствен възцарява.
Защото Лотосната Истина безмълвно, казват, се узнава -
разтварят се слова и мисли... и само мирис свят остава...

Духът дъхти. Сърце разлистено! И зримото се разрушава.
А нейде лилии лъчисти разпръскват нежната си слава...

© Мария Радкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??