Mariamrad (Мария Радкова)
33 156
Oct 26, 2011, 1:23 PM

Лотос 

  Poetry » Phylosophy
1245 0 6

 

Тъй както лотосови листи трептят над гнилост и забрава,
а пръските печал блатиста, цвета им бял не опетнява.
И както чашката лъчиста, безкрай... докрай Любов раздава,
но сякаш сянката единствено, покоят воден притежава...
Така във Лилия разлистена душата себе си познава
и пак... контури бледо-синкави във битието отразява.

Блестят пресвèти и тръстиките, щом Нейна Цвятост обещава,
че до последната си тичинка на Него тя ще се отдава!
И своя дом, с безчет молитви, безкрай... докрай ще благославя -
така в покоите царичини, Покой таѝнствен възцарява.
Защото Лотосната Истина безмълвно, казват, се узнава -
разтварят се слова и мисли... и само мирис свят остава...

Духът дъхти. Сърце разлистено! И зримото се разрушава.
А нейде лилии лъчисти разпръскват нежната си слава...

© Мария Радкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??