14.03.2010 г., 22:26

Лов

469 0 1

                                                      Отидох в гората,

                                                      да наловя за софрата

                                                      зайци, пъдпъдъци или глиган,

                                                      скроих страхотен план!

 

                                                      Потеглих с усмивка до уши

                                                      и пушка преметната през моите гърди.                                                                                       Но ето, че срещнах там

                                                      проблем много голям.

                                                      И зайците в таз гора

                                                      търсят си храна.

                                                      Та ми взе пушката един,

                                                      погна ме, но аз съм неуловим!              

 

    

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...