Не ме питай. Ела... Прегърни ме.
Знаеш всичко. Кървиш с мен и ти.
Този скапан живот умори ме....
Да изпием бутилка сълзи...
Не те питам... И има ли смисъл.
Твоят мъж и насън ти крещи.
Унижава те... Ти си излишна.
На гръдта ми за вечност легни...
Няма как да получим похвали
за това, че градим този ден...
Ще прошепна в дъха ти – "Разбра ли,
ти си всичко... да, всичко за мен..."
Не търси любовта ми в безкрая,
аз съм твой даже щом кръшкам ти
и те търся във друга, и зная...
Всеки мъж е ловец на мечти.
© Михаил Цветански Всички права запазени