Ловец на пеперуди
Повярвай, имам осем сетива . .
Усетих те. Ловец на пеперуди.
Със мрежа от зелено кадифе
(цвета си взел насила от очите ми)
улавяш ги, а после ги затваряш
в прозрачното си, стъклено сърце.
И най–безсрамно им крадеш
и нежността, и багрите, и лекотата.
При теб е мрачно, няма цветове
(навярно си убил дори дъгата)
Потънал си на сивото в безкрая,
цветята вехнат, птиците мълчат,
крило от пеперуда ли е вход за рая?
Не вярвам и това да ти помогне,
затуй побързай и върни
в очите ми зеленото най–първо
(за да напомнят пролетни върби),
смеха ми искрен, тихия ми глас
и слънчевите точки до нослето,
въздишките, светулките и вятъра.
Звездите ми върни. Надеждите.
И не забравяй да ми върнеш и морето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
Чудесно е, Анни! Браво!!!
