2 jun 2009, 23:37

Ловец на пеперуди 

  Poesía » De amor
572 0 9

Повярвай, имам осем сетива . .

Усетих те. Ловец на пеперуди.

Със мрежа от зелено кадифе

(цвета си взел насила от очите ми)

улавяш ги, а после ги затваряш

в прозрачното си, стъклено сърце.

И най–безсрамно им крадеш

и нежността, и багрите, и лекотата.

При теб е мрачно, няма цветове

(навярно си убил дори дъгата)

Потънал си на сивото в безкрая,

цветята вехнат, птиците мълчат,

крило от пеперуда ли е вход за рая?

Не вярвам и това да ти помогне,

затуй побързай и върни

в очите ми зеленото най–първо

(за да напомнят пролетни върби),

смеха ми искрен, тихия ми глас

и слънчевите точки до нослето,

въздишките, светулките и вятъра.

Звездите ми върни. Надеждите.

И не забравяй да ми върнеш и морето!

 

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??