Ловеч
Над Ловеч е синьо небето,
над Ловеч блестят светлини,
вълнува се силно сърцето
и слънцето златно трепти.
Обичам във Ловеч цветята,
реката, която шуми,
дърветата тъмнозелени,
над Осъма свели глави.
Легендите – спомени стари,
разказва ми тихо градът
и в люляков цвят украсени,
те идват във нашия свят.
Със Ловеч ме свърза съдбата,
а има безброй градове,
но Ловеч обича душата,
живее той в мойто сърце.
За мене е скъп и прекрасен,
на Левски духа съхранил,
градът с хоризонта безкраен
за мене е свят и най-мил.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени