23 jun 2024, 7:21

Ловеч

  Poesía
597 0 2

      

           Ловеч

 

Над Ловеч е синьо небето,

над Ловеч блестят светлини,

вълнува се силно сърцето

и слънцето златно трепти.

 

Обичам във Ловеч цветята,

реката, която шуми,

дърветата тъмнозелени,

над Осъма свели глави.

 

Легендите – спомени стари,

разказва ми тихо градът

и в люляков цвят украсени,

те идват във нашия свят.

 

Със Ловеч ме свърза съдбата,

а има безброй градове,

но Ловеч обича душата,

живее той в мойто сърце.

 

За мене е скъп и прекрасен,

на Левски духа съхранил,

градът с хоризонта безкраен

за мене е свят и най-мил.

           Мария Мустакерска

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мен също ме свързва градът.
  • ЛАГЕРНА ПЕСЕН

    ... не се разсъмва леко в този град – тежи непроветреното му минало,
    дай тон за песен, мирно! – някой гад крещи над мен, и утрото е зинало,
    тъй тегне историческият мрак над Ловеч, над Скравена и над Белене,
    че цял живот се питам – стар глупак, защо било е нужно да се стреляме,
    стада прасета да трошат в зори гръбнаци, стави – и човешки черепи,

    додето на „Дондуков” две и три с блюда от пиле мляко са вечеряли,
    безплътни върволици от мъже са хълтали – невписани в тефтерите,
    аз питам – кой увисна на въже от техните убийци? – в кариерите,
    за светлото ми бъдеще мерси! – и в него ли ще тънем тъй измамени? –
    а изгревът над Ловеч си виси – и камъни връз мен! – търкаля камъни.

    12 декемврий 2018 г.
    гр. Ловеч, 6, 35 ч.

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/lagerna-pesen

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...