23 июн. 2024 г., 07:21

Ловеч

594 0 2

      

           Ловеч

 

Над Ловеч е синьо небето,

над Ловеч блестят светлини,

вълнува се силно сърцето

и слънцето златно трепти.

 

Обичам във Ловеч цветята,

реката, която шуми,

дърветата тъмнозелени,

над Осъма свели глави.

 

Легендите – спомени стари,

разказва ми тихо градът

и в люляков цвят украсени,

те идват във нашия свят.

 

Със Ловеч ме свърза съдбата,

а има безброй градове,

но Ловеч обича душата,

живее той в мойто сърце.

 

За мене е скъп и прекрасен,

на Левски духа съхранил,

градът с хоризонта безкраен

за мене е свят и най-мил.

           Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мен също ме свързва градът.
  • ЛАГЕРНА ПЕСЕН

    ... не се разсъмва леко в този град – тежи непроветреното му минало,
    дай тон за песен, мирно! – някой гад крещи над мен, и утрото е зинало,
    тъй тегне историческият мрак над Ловеч, над Скравена и над Белене,
    че цял живот се питам – стар глупак, защо било е нужно да се стреляме,
    стада прасета да трошат в зори гръбнаци, стави – и човешки черепи,

    додето на „Дондуков” две и три с блюда от пиле мляко са вечеряли,
    безплътни върволици от мъже са хълтали – невписани в тефтерите,
    аз питам – кой увисна на въже от техните убийци? – в кариерите,
    за светлото ми бъдеще мерси! – и в него ли ще тънем тъй измамени? –
    а изгревът над Ловеч си виси – и камъни връз мен! – търкаля камъни.

    12 декемврий 2018 г.
    гр. Ловеч, 6, 35 ч.

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/lagerna-pesen

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...