Лозата на Енгади
“Възлюбленият ми е за мене като
кипрова китка в лозята на Енгади...”
(Песен на песните 1:14)
А бяхме млади. Невъзможно млади.
Годините разпъпили едва.
По склоновете цветни на Енгади
превръщахме мечтите си в слова.
Ухаеше в душите топло лято.
Раздухан въглен - в залез бе пожар.
В откъснат грозд зрънца от старо злато
сияеха с лъчи от кехлибар.
Косите вплели в кипрова омая -
вещахме си звезди и светове.
В една лоза и с полъх от безкрая,
Енгади с теб ни спомня и зове.
Ясен Ведрин
(Лозата на Енгади)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
