Jan 23, 2018, 11:37 PM

Лозата на Енгади

  Poetry » Love
839 2 10

“Възлюбленият ми е за мене като
кипрова китка в лозята на Енгади...”
(Песен на песните 1:14)

 

А бяхме млади. Невъзможно млади.
Годините разпъпили едва.
По склоновете цветни на Енгади
превръщахме мечтите си в слова.

 

Ухаеше в душите топло лято.
Раздухан въглен - в залез бе пожар.
В откъснат грозд зрънца от старо злато
сияеха с лъчи от кехлибар.

 

Косите вплели в кипрова омая -
вещахме си звезди и светове.
В една лоза и с полъх от безкрая,
Енгади с теб ни спомня и зове.

 

Ясен Ведрин
(Лозата на Енгади)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Стихотворения за Любовта, вдъхновени от Соломоновата Песен на Песните!

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...