Луда

В живота получавам много щедро

от всичко - и от любов, и от мечти...

И утрото ми винаги е ведро,

и винаги със светлина блести...

Донесе ми животът обич силна

и радвам ù се всеки ден...

Тя ме обгръща истинска и дивна,

не разрешава никога да си сломен.

Но тоз живот безгласно ме наказа

да имам всичко и защо - не знам.

Попитай ме какво бих заменила?

Попитай! Всичко бих могла да дам!

За миг единствен, за една секунда...

За част от себе си дори...

Да те обичам, зная, че е лудост,

но винаги ще бъда луда може би...

И винаги ще те обичам...

На фона на прекрасния си ден.

А сълзите в душата ще се стичат...

Но никой няма да надникне в мен...

Защото там е буря! Там боли и стене...

Така животът ми е отреден.

И в нощите сами ще плача мълком на колене.

Ала с усмивка ще се будя всеки ден!