Nov 20, 2009, 1:10 PM

Луда

  Poetry
865 0 1

В живота получавам много щедро

от всичко - и от любов, и от мечти...

И утрото ми винаги е ведро,

и винаги със светлина блести...

 

Донесе ми животът обич силна

и радвам ù се всеки ден...

Тя ме обгръща истинска и дивна,

не разрешава никога да си сломен.

 

Но тоз живот безгласно ме наказа

да имам всичко и защо - не знам.

Попитай ме какво бих заменила?

Попитай! Всичко бих могла да дам!

 

За миг единствен, за една секунда...

За част от себе си дори...

Да те обичам, зная, че е лудост,

но винаги ще бъда луда може би...

 

И винаги ще те обичам...

На фона на прекрасния си ден.

А сълзите в душата ще се стичат...

Но никой няма да надникне в мен...

 

Защото там е буря! Там боли и стене...

Така животът ми е отреден.

И в нощите сами ще плача мълком на колене.

Ала с усмивка ще се будя всеки ден!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...