Луда обич

Той крещи и блъска, и чупи,

и дъха ми смразява във миг.

След секунди вината с целувки иска да си изкупи

и отеква в душата ми яростен вик.

Той ме кара да бъда щастлива,

като луда да плача от яд. 

И без грим казва ми, че съм най-красива.

Преобърща ми целия свят. 

Всеки допир по моето тяло

разтреперва ме и гори.

И целува лицето ми бяло.

Чак от обич почва да ме боли. 

Той е луд, агресивен и мой,

нежен щом пожелае за мене. 

Само с поглед и скача в бой..

(Не, не мога да бъда без тебе).

Аз го искам такъв - откачен,

импулсивен и страстен, желая го! 

Да не тръгва за миг той от мен,

да е тук и в добро и във зло. 

Наща връзка като лудост описвам я

и съня ми бяга далече.

И в ръката си стискам, притискам я.

Няма връщане вече. 

Аз такъв си избрах да обичам,

Луд за мен и по мен става той.

Няма мира.. Знам! Не отричам!

Но обичам го и е мой!