Jun 2, 2020, 9:42 AM

Луда обич

  Poetry » Love
907 0 0

Той крещи и блъска, и чупи,

и дъха ми смразява във миг.

След секунди вината с целувки иска да си изкупи

и отеква в душата ми яростен вик.

 

Той ме кара да бъда щастлива,

като луда да плача от яд. 

И без грим казва ми, че съм най-красива.

Преобърща ми целия свят. 

 

Всеки допир по моето тяло

разтреперва ме и гори.

И целува лицето ми бяло.

Чак от обич почва да ме боли. 

 

Той е луд, агресивен и мой,

нежен щом пожелае за мене. 

Само с поглед и скача в бой..

(Не, не мога да бъда без тебе).

 

Аз го искам такъв - откачен,

импулсивен и страстен, желая го! 

Да не тръгва за миг той от мен,

да е тук и в добро и във зло. 

 

Наща връзка като лудост описвам я

и съня ми бяга далече.

И в ръката си стискам, притискам я.

Няма връщане вече. 

 

Аз такъв си избрах да обичам,

Луд за мен и по мен става той.

Няма мира.. Знам! Не отричам!

Но обичам го и е мой! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....